ОТ МОЯТА ДО ТВОЯТА РЕАЛНОСТ
е само няколко вселени път
и само на една ръка баналност
един от друг звездите ни делят.
И моята и твоята посоки
се сблъскват само в края на нощта -
в едно безкислородно и високо
и тайно място - в миг на самота...
А в тишина, в която няма нищо,
се диша трудно, въпреки, че сам
гори и свети в своето огнище
бял пламък в нарисуван храм.
От задух стене сетната молитва
и думите й вместо нас мълчат.
И птица без криле в съня си литва
да търси своя нов, небесен свят .
В мен празничното утро приближава,
а ти оставаш в делничния случай.
Когато се събудиш, не забравяй
в сърцето си да ме заключиш...
Р.Ч.
Лондон 20/10/2017 02:51
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados