22 окт. 2017 г., 21:06

От моята до твоята реалност...

570 1 6

ОТ МОЯТА ДО ТВОЯТА РЕАЛНОСТ 
е само няколко вселени път 
и само на една ръка баналност 
един от друг звездите ни делят. 
И моята и твоята посоки 
се сблъскват само в края на нощта -
в едно безкислородно и високо 
и тайно място - в миг на самота...
А в тишина, в която няма нищо, 
се диша трудно, въпреки, че сам 
гори и свети в своето огнище 
бял пламък в нарисуван храм. 
От задух стене сетната молитва 
и думите й вместо нас мълчат. 
И птица без криле в съня си литва
да търси своя нов, небесен свят .
В мен празничното утро приближава,
а ти оставаш в делничния случай. 
Когато се събудиш, не забравяй 
в сърцето си да ме заключиш... 

 

Р.Ч.

Лондон 20/10/2017  02:51

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...