6 ago 2009, 20:51

От моята вода... 

  Poesía
2025 0 34

Затворих се в кръга на любовта.

Но щом повярвах, че ще бъде вечен,

ти сряза нишката. И аз сега

се лутам между болка и безвремие.

 

Че моята вода - онази, живата,

не напои пустинята в душата ти,

дори когато с шепи я изливах...

А хорската тълпа редеше камъни,

 

градеше клади и за смърт жадуваше...

А аз жадувах хладните ти длани

и образа ти с облаци рисувах.

Сега от мен очакваш разкаяние.

 

Виновна съм за семето, покълнало

във грапавата суша на душата ти,

че то ще ти горчи за дълго в гърлото...

А аз ще се изгубя в тъмнината.

 

Но в сухата пустиня от водата,

от моята вода - онази, живата,

която не изливах, а изплаках...

Потърсиш ли я, винаги ще има.

 

 

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??