Aug 6, 2009, 8:51 PM

От моята вода...

  Poetry
2.2K 0 34

Затворих се в кръга на любовта.

Но щом повярвах, че ще бъде вечен,

ти сряза нишката. И аз сега

се лутам между болка и безвремие.

 

Че моята вода - онази, живата,

не напои пустинята в душата ти,

дори когато с шепи я изливах...

А хорската тълпа редеше камъни,

 

градеше клади и за смърт жадуваше...

А аз жадувах хладните ти длани

и образа ти с облаци рисувах.

Сега от мен очакваш разкаяние.

 

Виновна съм за семето, покълнало

във грапавата суша на душата ти,

че то ще ти горчи за дълго в гърлото...

А аз ще се изгубя в тъмнината.

 

Но в сухата пустиня от водата,

от моята вода - онази, живата,

която не изливах, а изплаках...

Потърсиш ли я, винаги ще има.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...