От моята вода...
Затворих се в кръга на любовта.
Но щом повярвах, че ще бъде вечен,
ти сряза нишката. И аз сега
се лутам между болка и безвремие.
Че моята вода - онази, живата,
не напои пустинята в душата ти,
дори когато с шепи я изливах...
А хорската тълпа редеше камъни,
градеше клади и за смърт жадуваше...
А аз жадувах хладните ти длани
и образа ти с облаци рисувах.
Сега от мен очакваш разкаяние.
Виновна съм за семето, покълнало
във грапавата суша на душата ти,
че то ще ти горчи за дълго в гърлото...
А аз ще се изгубя в тъмнината.
Но в сухата пустиня от водата,
от моята вода - онази, живата,
която не изливах, а изплаках...
Потърсиш ли я, винаги ще има.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
