21 may 2013, 9:49  

Отначало...

  Poesía
950 0 0

Как странно нареждат се мислите,

щом нещо се в тях  промени?!

До днес си подреждал измислици,

а смисълът в тях си открил.

 

Как странно променят се хората,

щом малко надежда съзрат?!

Обичта им -  надвила умората.

Очите им  - веч не сълзят.

 

Как странно отиват си спомени?!

Заменят ги слънчеви дни.

И в миг на раздяла, опомнени,

събираме бегли следи.

 

Как странно блещукат косите ни,

щом срещнем в погледа плам?!

Сърцата, от обич наситени,

танцуват, лишени  от срам.

 

Как странно минават годините?!

Не помним ли първите дни,

когато блестяха косите ни,

когато не бяхме сами?!

 

И в миг на раздяла... Опомнени...

Прозрели, простили... Напред!

Сърцата ни - пълни със спомени!

Желаем си само късмет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...