Отначало...

Как странно нареждат се мислите,

щом нещо се в тях  промени?!

До днес си подреждал измислици,

а смисълът в тях си открил.

Как странно променят се хората,

щом малко надежда съзрат?!

Обичта им -  надвила умората.

Очите им  - веч не сълзят.

Как странно отиват си спомени?!

Заменят ги слънчеви дни.

И в миг на раздяла, опомнени,

събираме бегли следи.

Как странно блещукат косите ни,

щом срещнем в погледа плам?!

Сърцата, от обич наситени,

танцуват, лишени  от срам.

Как странно минават годините?!

Не помним ли първите дни,

когато блестяха косите ни,

когато не бяхме сами?!

И в миг на раздяла... Опомнени...

Прозрели, простили... Напред!

Сърцата ни - пълни със спомени!

Желаем си само късмет!