21 мая 2013 г., 09:49  

Отначало... 

  Поэзия
752 0 0
Как странно нареждат се мислите,
щом нещо се в тях промени?!
До днес си подреждал измислици,
а смисълът в тях си открил.
Как странно променят се хората,
щом малко надежда съзрат?!
Обичта им - надвила умората.
Очите им - веч не сълзят.
Как странно отиват си спомени?!
Заменят ги слънчеви дни.
И в миг на раздяла, опомнени,
събираме бегли следи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Все права защищены

Предложения
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »