14 oct 2010, 0:15

От небе...

  Poesía » Otra
982 0 3

Тази нощ нежността е сляпа
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...

И някъде потокът прелива...
от сънищата на безкрая
и тихо си взима от огъня на съня
докато го отнеме тихо над жарта...

Събира го във въглени изгорени
рисуващи плътта на разкъсващи пламъци
от стръвта на гърдите ù сънували
сърцата издълбали в себе си пътеките...
до смъртта прераждана с дъха на устните ти
от небе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...