14.10.2010 г., 0:15 ч.

От небе... 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
708 0 3

Тази нощ нежността е сляпа
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...

И някъде потокът прелива...
от сънищата на безкрая
и тихо си взима от огъня на съня
докато го отнеме тихо над жарта...

Събира го във въглени изгорени
рисуващи плътта на разкъсващи пламъци
от стръвта на гърдите ù сънували
сърцата издълбали в себе си пътеките...
до смъртта прераждана с дъха на устните ти
от небе...

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...
  • Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
  • Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...

Още произведения »