Тази нощ нежността е сляпа
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...
И някъде потокът прелива...
от сънищата на безкрая
и тихо си взима от огъня на съня
докато го отнеме тихо над жарта...
Събира го във въглени изгорени
рисуващи плътта на разкъсващи пламъци
от стръвта на гърдите ù сънували
сърцата издълбали в себе си пътеките...
до смъртта прераждана с дъха на устните ти
от небе...
© Милен Пеев All rights reserved.
сърдечен позрав..