19 ene 2025, 20:08

От неродена мечта

  Poesía
369 0 2

Тази завист, която разкъсва

всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.

 

Завистта, при която потръпват
от безсилие свити ръце
и с която сълзите се спускат
по страните на сиво лице.

 

Завистта, от която прозира
самота, завладяла съдба 
и чиято греховност извира
от една неродена мечта.

 

Тази завист, която разяжда
от безсилие собствена плът,
само в сънища ще  се преражда
и в несбъднат от тайните път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...