19 ene 2025, 20:08

От неродена мечта

  Poesía
388 0 2

Тази завист, която разкъсва

всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.

 

Завистта, при която потръпват
от безсилие свити ръце
и с която сълзите се спускат
по страните на сиво лице.

 

Завистта, от която прозира
самота, завладяла съдба 
и чиято греховност извира
от една неродена мечта.

 

Тази завист, която разяжда
от безсилие собствена плът,
само в сънища ще  се преражда
и в несбъднат от тайните път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...