19 ene 2025, 20:08

От неродена мечта

  Poesía
373 0 2

Тази завист, която разкъсва

всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.

 

Завистта, при която потръпват
от безсилие свити ръце
и с която сълзите се спускат
по страните на сиво лице.

 

Завистта, от която прозира
самота, завладяла съдба 
и чиято греховност извира
от една неродена мечта.

 

Тази завист, която разяжда
от безсилие собствена плът,
само в сънища ще  се преражда
и в несбъднат от тайните път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...