От неродена мечта

19 янв. 2025 г., 20:08

Поэзия

30 0 2

Тази завист, която разкъсва

всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.

Завистта, при която потръпват
от безсилие свити ръце
и с която сълзите се спускат
по страните на сиво лице.

Завистта, от която прозира
самота, завладяла съдба
и чиято греховност извира
от една неродена мечта.

Тази завист, която разяжда
от безсилие собствена плът,
само в сънища ще се преражда
и в несбъднат от тайните път.