От неродена мечта
Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват
от безсилие свити ръце
и с която сълзите се спускат
по страните на сиво лице.
Завистта, от която прозира
самота, завладяла съдба
и чиято греховност извира
от една неродена мечта.
Тази завист, която разяжда
от безсилие собствена плът,
само в сънища ще се преражда
и в несбъднат от тайните път.
© Наташа Басарова All rights reserved.
