Когато любовта подава ни ръка,
мислим, че злото е на нашата глава.
И бягаме, и търсим си подслон,
а само свободата може да ни бъде дом.
А бащата тук е учи своите деца,
учи ги да казват, татко много ти благодаря.
Децата млади са и радват се на нов живот просторен,
а ти свали оковите, не стой затворен.
Ти не си затворник, не си от обществото,
ти си дело на твореца, ти самия си доброто.
Ела измий нозете си и чист бъди
и отново пак свободен в новото се потопи.
Бог ни благославя, Бог обича своите деца
и нека любовта да потече във нашите сърца.