Nov 21, 2020, 7:46 AM

От новото

412 0 0

Когато любовта подава ни ръка,
мислим, че злото е на нашата глава.
И бягаме, и търсим си подслон,
а само свободата може да ни бъде дом.
А бащата тук е учи своите деца,
учи ги да казват, татко много ти благодаря.
Децата млади са и радват се на нов живот просторен,
а ти свали оковите, не стой затворен.
Ти не си затворник, не си от обществото,
ти си дело на твореца, ти самия си доброто.
Ела измий нозете си и чист бъди
и отново пак свободен в новото се потопи.
Бог ни благославя, Бог обича своите деца
и нека любовта да потече във нашите сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Куни Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...