12 jul 2008, 0:21

От обич звездата ще се взриви!

1.5K 0 12

 

В съзвездието Риби погледни!

Още една звезда е изгряла!

Като ябълка зряла зове: - Откъсни!

На твоята нежност бих се отдала!

-Къде да погледна? - учудено питам.

Комета от болка през сърцето премина.

Душа овъглена ми шепне: - Не пипай!

Още съм лава - нека изстина!

Да, аз ти нося вихрушка от страсти!

Аз гледам тревите, а ти давам криле!

Ти още си тъжно-красива, прекрасна!

Де е ключът от сърцето ти, де?

Твоята болка в мен ще разтворя.

Ще я прикътам в шепичка нежност.

Слушай ветреца какво ти говори -

топличко носи, надежда и свежест!

- Още една звезда е изгряла? -

питат, с надежда, мойте очи.

- Лудо-младо, поспри се! Знам, че си хала!

От обич звездата ще се взриви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ДА!!!ДА!!!!ДА!!!!усмихвам се..притихнала пред този стих!!!
  • Прав си, Краси.
    Ти пиши такива стихове, пък ние ще си ги четем.
    А това за изяждането... - омъжена съм, човече, иначе не съм сигурна, че щеше да си в безопасност
    Усмивки за теб!
  • И аз съм от съзвездието

    "Твоята болка в мен ще разтворя.
    Ще я прикътам в шепичка нежност.
    Слушай ветреца какво ти говори -
    топличко носи, надежда и свежест!

    Нечовешки наситено с нежност.
    Нечия душа да влее във вените ми такъв заряд, пък нека ме взривява...
  • Твоята болка в мен ще разтворя.
    Ще я прикътам в шепичка нежност.

    Умиляващо нежно...
  • Взриви ли се звезда, се получава звездопад!
    А какво по-хубаво от това, кажи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...