От обич звездата ще се взриви!
В съзвездието Риби погледни!
Още една звезда е изгряла!
Като ябълка зряла зове: - Откъсни!
На твоята нежност бих се отдала!
-Къде да погледна? - учудено питам.
Комета от болка през сърцето премина.
Душа овъглена ми шепне: - Не пипай!
Още съм лава - нека изстина!
Да, аз ти нося вихрушка от страсти!
Аз гледам тревите, а ти давам криле!
Ти още си тъжно-красива, прекрасна!
Де е ключът от сърцето ти, де?
Твоята болка в мен ще разтворя.
Ще я прикътам в шепичка нежност.
Слушай ветреца какво ти говори -
топличко носи, надежда и свежест!
- Още една звезда е изгряла? -
питат, с надежда, мойте очи.
- Лудо-младо, поспри се! Знам, че си хала!
От обич звездата ще се взриви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
