ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Jul 12, 2008, 12:21 AM

От обич звездата ще се взриви!

  Poetry » Love
1.5K 0 12

 

В съзвездието Риби погледни!

Още една звезда е изгряла!

Като ябълка зряла зове: - Откъсни!

На твоята нежност бих се отдала!

-Къде да погледна? - учудено питам.

Комета от болка през сърцето премина.

Душа овъглена ми шепне: - Не пипай!

Още съм лава - нека изстина!

Да, аз ти нося вихрушка от страсти!

Аз гледам тревите, а ти давам криле!

Ти още си тъжно-красива, прекрасна!

Де е ключът от сърцето ти, де?

Твоята болка в мен ще разтворя.

Ще я прикътам в шепичка нежност.

Слушай ветреца какво ти говори -

топличко носи, надежда и свежест!

- Още една звезда е изгряла? -

питат, с надежда, мойте очи.

- Лудо-младо, поспри се! Знам, че си хала!

От обич звездата ще се взриви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Senni (Силвия)
    Senni (Силвия)
    ДА!!!ДА!!!!ДА!!!!усмихвам се..притихнала пред този стих!!!
  • red_rosse (Цвети Пеева)
    red_rosse (Цвети Пеева)
    Прав си, Краси.
    Ти пиши такива стихове, пък ние ще си ги четем.
    А това за изяждането... - омъжена съм, човече, иначе не съм сигурна, че щеше да си в безопасност
    Усмивки за теб!
  • red_rosse (Цвети Пеева)
    red_rosse (Цвети Пеева)
    И аз съм от съзвездието

    "Твоята болка в мен ще разтворя.
    Ще я прикътам в шепичка нежност.
    Слушай ветреца какво ти говори -
    топличко носи, надежда и свежест!

    Нечовешки наситено с нежност.
    Нечия душа да влее във вените ми такъв заряд, пък нека ме взривява...
  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    Твоята болка в мен ще разтворя.
    Ще я прикътам в шепичка нежност.

    Умиляващо нежно...
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Взриви ли се звезда, се получава звездопад!
    А какво по-хубаво от това, кажи!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0