12.07.2008 г., 0:21

От обич звездата ще се взриви!

1.5K 0 12

 

В съзвездието Риби погледни!

Още една звезда е изгряла!

Като ябълка зряла зове: - Откъсни!

На твоята нежност бих се отдала!

-Къде да погледна? - учудено питам.

Комета от болка през сърцето премина.

Душа овъглена ми шепне: - Не пипай!

Още съм лава - нека изстина!

Да, аз ти нося вихрушка от страсти!

Аз гледам тревите, а ти давам криле!

Ти още си тъжно-красива, прекрасна!

Де е ключът от сърцето ти, де?

Твоята болка в мен ще разтворя.

Ще я прикътам в шепичка нежност.

Слушай ветреца какво ти говори -

топличко носи, надежда и свежест!

- Още една звезда е изгряла? -

питат, с надежда, мойте очи.

- Лудо-младо, поспри се! Знам, че си хала!

От обич звездата ще се взриви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ДА!!!ДА!!!!ДА!!!!усмихвам се..притихнала пред този стих!!!
  • Прав си, Краси.
    Ти пиши такива стихове, пък ние ще си ги четем.
    А това за изяждането... - омъжена съм, човече, иначе не съм сигурна, че щеше да си в безопасност
    Усмивки за теб!
  • И аз съм от съзвездието

    "Твоята болка в мен ще разтворя.
    Ще я прикътам в шепичка нежност.
    Слушай ветреца какво ти говори -
    топличко носи, надежда и свежест!

    Нечовешки наситено с нежност.
    Нечия душа да влее във вените ми такъв заряд, пък нека ме взривява...
  • Твоята болка в мен ще разтворя.
    Ще я прикътам в шепичка нежност.

    Умиляващо нежно...
  • Взриви ли се звезда, се получава звездопад!
    А какво по-хубаво от това, кажи!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...