От пепел не горя!
След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли?
Защо от нежност ставаш на предателство?
Представата в очакване ли моли
щом враг не си, ще бъдеш ли приятелство?...
Разбира се, от лудост оглупявам
с любовни до безумност, въпросителни.
Агония на влюбен във страдание,
с последствия, душевно - разрушителни...
Но аз не спирам. Сам се възкресявам,
защото мъртви от покоя се не вричат...
Убиеш ли ме пак, ще съжаляваш.
От пепел никой не гори, за да обича!
Стихопат.
Danny Diester
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
