От пепел не горя!
След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли?
Защо от нежност ставаш на предателство?
Представата в очакване ли моли
щом враг не си, ще бъдеш ли приятелство?...
Разбира се, от лудост оглупявам
с любовни до безумност, въпросителни.
Агония на влюбен във страдание,
с последствия, душевно - разрушителни...
Но аз не спирам. Сам се възкресявам,
защото мъртви от покоя се не вричат...
Убиеш ли ме пак, ще съжаляваш.
От пепел никой не гори, за да обича!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
