3.07.2021 г., 21:22 ч.

От пепел не горя! 

  Поезия » Любовна
348 4 4

След тебе болката е гладен хищник 
и дебне в тъмното ръцете ми, 
как търсят допир и опора в нищото,

за да прегърнат твоето сърце... 
Аз още питам себе си - Защо ли? 
Защо от нежност ставаш на предателство? 
Представата в очакване ли моли 
щом враг не си, ще бъдеш ли приятелство?... 
Разбира се, от лудост оглупявам 
с любовни до безумност, въпросителни. 
Агония на влюбен във страдание, 
с последствия, душевно - разрушителни... 
Но аз не спирам. Сам се възкресявам, 
защото мъртви от покоя се не вричат...
Убиеш ли ме пак, ще съжаляваш. 
От пепел никой не гори, за да обича!

 

Стихопат. 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??