От пепел не горя!
След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли?
Защо от нежност ставаш на предателство?
Представата в очакване ли моли
щом враг не си, ще бъдеш ли приятелство?...
Разбира се, от лудост оглупявам
с любовни до безумност, въпросителни.
Агония на влюбен във страдание,
с последствия, душевно - разрушителни...
Но аз не спирам. Сам се възкресявам,
защото мъртви от покоя се не вричат...
Убиеш ли ме пак, ще съжаляваш.
От пепел никой не гори, за да обича!
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
