26 jun 2024, 17:10

От пепелта към живота

539 1 0

Недей да ме завръщаш посред нищото,
където свикнах сам да съществувам.
Където дните бяха повече предишни, 
и в тях се научавах на сбогуване... 
А ти се разположи в настоящето 
с кутия шоколадови бонбони. 
Тъгата ми почерпи на изпращане, 
а болката с душата си изгони. 
Напра̀ви ми кафе за промеждутъка, 
на трайно ослепяваща заблуда 
и после непрогледващото лутане, 
докато осъзная, че си чудо...
Но ти не си дошла от заклинание - 
в ума на някой приказен магьосник. 
Изпрàти се сама. По разписание - 
до пътника към гарата на Господ. 
И аз, живял в инертно едносъщие, 
посрещнах те с невярващи очи. 
Събрал живота си в два са̀ка къща, 
си спомням, че ти казах - останѝ... 
Но после те отричах на инат, 
по навик, вечно свикнал да те няма. 
По дяволите! Този грешен свят, 
все още ли твърдят, че е за двама? 
А времето подрежда колебания 
и сраства промеждутъците с хроника  
на толкоз незначителни страдания, 
в сравнение с щастливата ни логика... 
Не ме завръщай в дебрите на нищото, 
където няма пак да оцелея,
защото там е пепел от огнището, 
в което изгорях, за да живея... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
26.06.2024
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...