Повярвах ти. Защо, и аз не зная!
Кълнеше се, че ме обичаш ти!
Логично беше и да дойде краят
след толкова измислени сълзи!
Угасна огънят отдавна в мене
и от лъжите ти не ме боли!
Аз просто свикнах! Малко не на време
да живея с твоите лъжи!
Късно е за прошка! Смисъл няма
отново да ти вярвам, разбери!
Не може да съм с теб, и да сме двама
единият когато все греши!
Върви по пътя който си избрала!
А аз? За мене просто забрави!
Дано след мене ти да си разбрала,
че любовта не се купува със пари!
12.09.2023 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados