Sep 12, 2023, 8:32 PM

От прима виста

Poetry » Love

444 1 0

Повярвах ти. Защо, и аз не зная!
Кълнеше се, че ме обичаш ти!
Логично беше и да дойде краят
след толкова измислени сълзи!

Угасна огънят отдавна в мене
и от лъжите ти не ме боли!
Аз просто свикнах! Малко не на време
да живея с твоите лъжи!

Късно е за прошка! Смисъл няма
отново да ти вярвам, разбери!
Не може да съм с теб, и да сме двама
единият когато все греши!

Върви по пътя който си избрала!
А аз? За мене просто забрави!
Дано след мене ти да си разбрала,
че любовта не се купува със пари!

12.09.2023 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0