12.09.2023 г., 20:32

От прима виста

441 1 0
От прима  виста

 

Повярвах ти. Защо, и аз не зная!
Кълнеше се, че ме обичаш ти!
Логично беше и да дойде краят
след толкова измислени сълзи!

Угасна огънят отдавна в мене
и от лъжите ти не ме боли!
Аз просто свикнах! Малко не на време
да живея с твоите лъжи!

Късно е за прошка! Смисъл няма
отново да ти вярвам, разбери!
Не може да съм с теб, и да сме двама
единият когато все греши!

Върви по пътя който си избрала!
А аз? За мене просто забрави!
Дано след мене ти да си разбрала,
че любовта не се купува със пари!

 

12.09.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...