От прима виста
От прима виста
Повярвах ти. Защо, и аз не зная!
Кълнеше се, че ме обичаш ти!
Логично беше и да дойде краят
след толкова измислени сълзи!
Угасна огънят отдавна в мене
и от лъжите ти не ме боли!
Аз просто свикнах! Малко не на време
да живея с твоите лъжи!
Късно е за прошка! Смисъл няма
отново да ти вярвам, разбери!
Не може да съм с теб, и да сме двама
единият когато все греши!
Върви по пътя който си избрала!
А аз? За мене просто забрави!
Дано след мене ти да си разбрала,
че любовта не се купува със пари!
12.09.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени