10 jul 2018, 9:15

Oт седем дъги изплети ми.... 

  Poesía » Del paisaje
525 14 22

Крилата ти, слънчево лято,
покрѝва прашец пеперуден.
Ще кацнеш в дланта ми, когато,
градът нито спи, ни е буден.

 

По котешки гръб ще извиеш.
Щурче си, от мъка запяло.
От мене не можеш да скриеш,
в очите ти пак е валяло.

 

Повтаряй ми своето име,
с ветреца поклащащ тревите,
от седем дъги изплети ми
пътека – да стигна звездите.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??