Крилата ти, слънчево лято,
покрѝва прашец пеперуден.
Ще кацнеш в дланта ми, когато,
градът нито спи, ни е буден.
По котешки гръб ще извиеш.
Щурче си, от мъка запяло.
От мене не можеш да скриеш,
в очите ти пак е валяло.
Повтаряй ми своето име,
с ветреца поклащащ тревите,
от седем дъги изплети ми
пътека – да стигна звездите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
