Oт седем дъги изплети ми....
Крилата ти, слънчево лято,
покрѝва прашец пеперуден.
Ще кацнеш в дланта ми, когато,
градът нито спи, ни е буден.
По котешки гръб ще извиеш.
Щурче си, от мъка запяло.
От мене не можеш да скриеш,
в очите ти пак е валяло.
Повтаряй ми своето име,
с ветреца поклащащ тревите,
от седем дъги изплети ми
пътека – да стигна звездите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
