6 ene 2010, 13:05  

От шезлонга

  Poesía » Otra
645 0 9

целувката на лятото
със начервени устни
по затворените ми клепачи
опитва се да пие вятъра
промушващ се
под миглите ми

и докато плача
за нашите ваканции
със толкова тревога заредени
през последните години
а веждите настръхват
от игличките
с които някой
ми зашива
времето
във бръчиците
сини
на зачервената ми кожа

и с бели облаци
покрива раните
от пропилените възможности

внезапно осъзнавам
невъзможността
да имаме със теб
ваканции щастливи

и лятото
преди да е дошло наистина
потъва в маковите ниви

 

 

Публикувано във:

  • Алманах Поезия 2019, Буквите, с.238

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...