Jan 6, 2010, 1:05 PM  

От шезлонга

  Poetry » Other
648 0 9

целувката на лятото
със начервени устни
по затворените ми клепачи
опитва се да пие вятъра
промушващ се
под миглите ми

и докато плача
за нашите ваканции
със толкова тревога заредени
през последните години
а веждите настръхват
от игличките
с които някой
ми зашива
времето
във бръчиците
сини
на зачервената ми кожа

и с бели облаци
покрива раните
от пропилените възможности

внезапно осъзнавам
невъзможността
да имаме със теб
ваканции щастливи

и лятото
преди да е дошло наистина
потъва в маковите ниви

 

 

Публикувано във:

  • Алманах Поезия 2019, Буквите, с.238

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...