Jan 6, 2010, 1:05 PM  

От шезлонга

  Poetry » Other
643 0 9

целувката на лятото
със начервени устни
по затворените ми клепачи
опитва се да пие вятъра
промушващ се
под миглите ми

и докато плача
за нашите ваканции
със толкова тревога заредени
през последните години
а веждите настръхват
от игличките
с които някой
ми зашива
времето
във бръчиците
сини
на зачервената ми кожа

и с бели облаци
покрива раните
от пропилените възможности

внезапно осъзнавам
невъзможността
да имаме със теб
ваканции щастливи

и лятото
преди да е дошло наистина
потъва в маковите ниви

 

 

Публикувано във:

  • Алманах Поезия 2019, Буквите, с.238

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...