целувката на лятото
със начервени устни
по затворените ми клепачи
опитва се да пие вятъра
промушващ се
под миглите ми
и докато плача
за нашите ваканции
със толкова тревога заредени
през последните години
а веждите настръхват
от игличките
с които някой
ми зашива
времето
във бръчиците
сини
на зачервената ми кожа
и с бели облаци
покрива раните
от пропилените възможности
внезапно осъзнавам
невъзможността
да имаме със теб
ваканции щастливи
и лятото
преди да е дошло наистина
потъва в маковите ниви
Публикувано във:
© Павлина Гатева Всички права запазени