nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488

26 ene 2020, 6:59

От страх

Poesía » Verso libre, Otra

835 0 3

понякога миналото

греховете

раните

болката

са единственото нещо

което имаме

и продължаваме

хипнотично да се взираме в тях

да преживяваме страданието

да разраняваме

отново и отново

до кръв

белезите

от страх

да не изчезнат

и да ни остане само

едничката

надежда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Маргарита, Катя - благодаря ви за отзива. Да, болката може да бъде плашеща, но понякога нямаме сила да се справим не с нея, а с надеждата, която може да ни даде изход.

2020-01-26T13:06:20+02:00
troia (Катя Иванова)

Едва ли има човек, който да не се чувствал така. Замислящо.

2020-01-26T12:24:47+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Който има надежда, има всичко! Има и лек за раните! Само трябва да ги помаже с надежда и да подготви място за сбъднат желания.

2020-01-26T08:08:50+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0