26 ene 2020, 6:59

От страх 

  Poesía » Verso libre, Otra
488 0 3

понякога миналото

греховете

раните

болката

са единственото нещо

което имаме

и продължаваме 

хипнотично да се взираме в тях

да преживяваме страданието

да разраняваме 

отново и отново

до кръв

белезите

от страх

да не изчезнат

и да ни остане само

едничката

надежда

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Маргарита, Катя - благодаря ви за отзива. Да, болката може да бъде плашеща, но понякога нямаме сила да се справим не с нея, а с надеждата, която може да ни даде изход.
  • Едва ли има човек, който да не се чувствал така. Замислящо.
  • Който има надежда, има всичко! Има и лек за раните! Само трябва да ги помаже с надежда и да подготви място за сбъднат желания.
Propuestas
: ??:??