nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488

26 ene 2020, 6:59

От страх

Poesía » Verso libre, Otra

838 0 3

понякога миналото

греховете

раните

болката

са единственото нещо

което имаме

и продължаваме

хипнотично да се взираме в тях

да преживяваме страданието

да разраняваме

отново и отново

до кръв

белезите

от страх

да не изчезнат

и да ни остане само

едничката

надежда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Маргарита, Катя - благодаря ви за отзива. Да, болката може да бъде плашеща, но понякога нямаме сила да се справим не с нея, а с надеждата, която може да ни даде изход.

2020-01-26T13:06:20+02:00
troia (Катя Иванова)

Едва ли има човек, който да не се чувствал така. Замислящо.

2020-01-26T12:24:47+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Който има надежда, има всичко! Има и лек за раните! Само трябва да ги помаже с надежда и да подготви място за сбъднат желания.

2020-01-26T08:08:50+02:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0