От страх

Поэзия » Свободный стих, Другая

834 0 3

понякога миналото

греховете

раните

болката

са единственото нещо

което имаме

и продължаваме

хипнотично да се взираме в тях

да преживяваме страданието

да разраняваме

отново и отново

до кръв

белезите

от страх

да не изчезнат

и да ни остане само

едничката

надежда

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Маргарита, Катя - благодаря ви за отзива. Да, болката може да бъде плашеща, но понякога нямаме сила да се справим не с нея, а с надеждата, която може да ни даде изход.

2020-01-26T13:06:20+02:00
troia (Катя Иванова)

Едва ли има човек, който да не се чувствал така. Замислящо.

2020-01-26T12:24:47+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Който има надежда, има всичко! Има и лек за раните! Само трябва да ги помаже с надежда и да подготви място за сбъднат желания.

2020-01-26T08:08:50+02:00