nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488

Jan 26, 2020, 6:59 AM

От страх

Poetry » Free verse, Other

840 0 3

понякога миналото

греховете

раните

болката

са единственото нещо

което имаме

и продължаваме

хипнотично да се взираме в тях

да преживяваме страданието

да разраняваме

отново и отново

до кръв

белезите

от страх

да не изчезнат

и да ни остане само

едничката

надежда

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Маргарита, Катя - благодаря ви за отзива. Да, болката може да бъде плашеща, но понякога нямаме сила да се справим не с нея, а с надеждата, която може да ни даде изход.

2020-01-26T13:06:20+02:00
troia (Катя Иванова)

Едва ли има човек, който да не се чувствал така. Замислящо.

2020-01-26T12:24:47+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Който има надежда, има всичко! Има и лек за раните! Само трябва да ги помаже с надежда и да подготви място за сбъднат желания.

2020-01-26T08:08:50+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0