31 oct 2007, 20:07

От сърце

  Poesía » Otra
1.8K 0 16

Наивна ли съм? Много вероятно,

навярно, допустимо, може би...

Но никога не взимам грам обратно

от дадените обич и сълзи.

 

На който съм ги дала - то било е

от цялото ми тръпнещо сърце,

щастлива съм била, че нещо мое

дарила съм, било ми е добре.

 

И затова не искам да ги взема

обратно - а пък даже и не зная,

започнем ли така да се раняваме,

кому е нужно и къде е краят?

 

Наивна ли съм? Много вероятно,

навярно, допустимо, може би...

Но който не е плакал - той не знае:

пречистващи са нашите сълзи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредният прекрасен стих!
  • А, аз го зная май много добре, дори го казах в... "Мъжете никога не плачат" - Но ти ме рзтърси отново. Невероятно е колко е вярно, че ние обичайки правим кеф на себе си а след това на другия, че да съжаляваме после за даденото.
    "Пречистващи сълзи"....Така е, плачът е...свобода!
  • Великолепен стих...Трябва да умеем да не съжаляваме, че плачем, че обичаме...
  • Поздравления!
  • Страхотен е стиха ти, Мария!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...