Oct 31, 2007, 8:07 PM

От сърце

  Poetry » Other
1.7K 0 16

Наивна ли съм? Много вероятно,

навярно, допустимо, може би...

Но никога не взимам грам обратно

от дадените обич и сълзи.

 

На който съм ги дала - то било е

от цялото ми тръпнещо сърце,

щастлива съм била, че нещо мое

дарила съм, било ми е добре.

 

И затова не искам да ги взема

обратно - а пък даже и не зная,

започнем ли така да се раняваме,

кому е нужно и къде е краят?

 

Наивна ли съм? Много вероятно,

навярно, допустимо, може би...

Но който не е плакал - той не знае:

пречистващи са нашите сълзи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поредният прекрасен стих!
  • А, аз го зная май много добре, дори го казах в... "Мъжете никога не плачат" - Но ти ме рзтърси отново. Невероятно е колко е вярно, че ние обичайки правим кеф на себе си а след това на другия, че да съжаляваме после за даденото.
    "Пречистващи сълзи"....Така е, плачът е...свобода!
  • Великолепен стих...Трябва да умеем да не съжаляваме, че плачем, че обичаме...
  • Поздравления!
  • Страхотен е стиха ти, Мария!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...