Протягам поглед
и го слагам
на рамото ти -
като ръка,
приятелска и топла.
Протягам глас
и те докосвам -
леко и минорно,
като протяжна струна
под пръстите на
вещ магьосник.
Врачувам отдалеч -
на цяла вечност
от твоите коси,
от устните, ръцете,
от теб до мен
в тълпата,
на разстояние
една усмивка
и едно обръщане на гръб.
Протягам поглед, глас
и топлина
за теб до мен.
На разстояние -
една надежда.
Протягам обич.
От теб
до мен.
7.05.1996
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados