9 дек. 2017 г., 17:32

От теб до мен

457 0 6

Протягам поглед

и го слагам

на рамото ти -

като ръка,

приятелска и топла.

Протягам глас

и те докосвам -

леко и минорно,

като протяжна струна

под пръстите на

вещ магьосник.

Врачувам отдалеч -

на цяла вечност

от твоите коси,

от устните, ръцете,

от теб до мен

в тълпата,

на разстояние

една усмивка

и едно обръщане на гръб.

Протягам поглед, глас

и топлина

за теб до мен.

На разстояние -

една надежда.

Протягам обич.

От теб

до мен.

 

7.05.1996

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...