МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
Dec 9, 2017, 5:32 PM

От теб до мен

  Poetry
452 0 6

Протягам поглед

и го слагам

на рамото ти -

като ръка,

приятелска и топла.

Протягам глас

и те докосвам -

леко и минорно,

като протяжна струна

под пръстите на

вещ магьосник.

Врачувам отдалеч -

на цяла вечност

от твоите коси,

от устните, ръцете,

от теб до мен

в тълпата,

на разстояние

една усмивка

и едно обръщане на гръб.

Протягам поглед, глас

и топлина

за теб до мен.

На разстояние -

една надежда.

Протягам обич.

От теб

до мен.

 

7.05.1996

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0