28 sept 2016, 6:14

От толкова

  Poesía » Otra
745 0 0

От толкова сълзи очите ме болят,

сърцето кърпи своите рани от живота.

Болките в душите ден след ден неспирно се роят,

на кой ли нося питам се хомота?

Остана мъничко любов сега в гърдите,

цялата ще дам на който заслужава.

Омръзна ми да слушам злобата, мълвите,

всичко мръсно което сега ни заглушава.

От толкова ли малко всички се нуждаем?

От всичко мръсно в душите кой ще ни спаси?

Живота с чувства е красив,

любов по капчица ни подари.

В.Й. 27.09.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...