28.09.2016 г., 6:14

От толкова

743 0 0

От толкова сълзи очите ме болят,

сърцето кърпи своите рани от живота.

Болките в душите ден след ден неспирно се роят,

на кой ли нося питам се хомота?

Остана мъничко любов сега в гърдите,

цялата ще дам на който заслужава.

Омръзна ми да слушам злобата, мълвите,

всичко мръсно което сега ни заглушава.

От толкова ли малко всички се нуждаем?

От всичко мръсно в душите кой ще ни спаси?

Живота с чувства е красив,

любов по капчица ни подари.

В.Й. 27.09.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...