Sep 28, 2016, 6:14 AM

От толкова

  Poetry » Other
738 0 0

От толкова сълзи очите ме болят,

сърцето кърпи своите рани от живота.

Болките в душите ден след ден неспирно се роят,

на кой ли нося питам се хомота?

Остана мъничко любов сега в гърдите,

цялата ще дам на който заслужава.

Омръзна ми да слушам злобата, мълвите,

всичко мръсно което сега ни заглушава.

От толкова ли малко всички се нуждаем?

От всичко мръсно в душите кой ще ни спаси?

Живота с чувства е красив,

любов по капчица ни подари.

В.Й. 27.09.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...