Sep 28, 2016, 6:14 AM

От толкова

  Poetry » Other
746 0 0

От толкова сълзи очите ме болят,

сърцето кърпи своите рани от живота.

Болките в душите ден след ден неспирно се роят,

на кой ли нося питам се хомота?

Остана мъничко любов сега в гърдите,

цялата ще дам на който заслужава.

Омръзна ми да слушам злобата, мълвите,

всичко мръсно което сега ни заглушава.

От толкова ли малко всички се нуждаем?

От всичко мръсно в душите кой ще ни спаси?

Живота с чувства е красив,

любов по капчица ни подари.

В.Й. 27.09.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...