От толкова сълзи очите ме болят,
сърцето кърпи своите рани от живота.
Болките в душите ден след ден неспирно се роят,
на кой ли нося питам се хомота?
Остана мъничко любов сега в гърдите,
цялата ще дам на който заслужава.
Омръзна ми да слушам злобата, мълвите,
всичко мръсно което сега ни заглушава.
От толкова ли малко всички се нуждаем?
От всичко мръсно в душите кой ще ни спаси?
Живота с чувства е красив,
любов по капчица ни подари. ...