9 jun 2013, 17:43

От толкова години

  Poesía
910 0 10

 

 

                                     От толкова години обич трупах

                                     и вече исках някому да дам!

                                     На твоята врата в нощта почуках,

                                     ти беше вътре – наранен и сам...

 

                                     Не ми отвори, нито ме покани

                                     във твоя свят, макар че беше сам!

                                     А аз сънувах цъфнали поляни

                                     и посред тях – усмихнат, влюбен дом...

 

                                     Там често готвех супа за утеха,

                                     шинирах счупените ти мечти,

                                     празнувах заедно със теб успехи

                                     и силно вярвах, че това си ТИ!

 

                                     Сега... ти ме потърси! Ще отворя,

                                     но нямам нищо да ти подаря,

                                     не знам дори какво да ти говоря –

                                     сърцето ми отдавна прегоря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта е свята връзка! Когато опънем въжето - разбираме дали някой държи другия край! Благодаря за искреността в стиха ти, само с нея се шинират мечтите!
  • Без излишните и така омразни за мен пресилени, лигави комплименти, ти споделям, че си от хората в този сайт, които често проверявам! Поздрави за хубавата творба!
  • Тъжно и истинско !
  • Това ме разтърси...видях се в огледало запечатих го в сърцето си и ще си го чета преди заспиване. Благодаря ти, че го сподели. Страхотно чувство зася в мен!
  • Кой знае...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...