От толкова години

Poetry

908 0 10

От толкова години обич трупах

и вече исках някому да дам!

На твоята врата в нощта почуках,

ти беше вътре – наранен и сам...

Не ми отвори, нито ме покани

във твоя свят, макар че беше сам!

А аз сънувах цъфнали поляни

и посред тях – усмихнат, влюбен дом...

Там често готвех супа за утеха,

шинирах счупените ти мечти,

празнувах заедно със теб успехи

и силно вярвах, че това си ТИ!

Сега... ти ме потърси! Ще отворя,

но нямам нищо да ти подаря,

не знам дори какво да ти говоря –

сърцето ми отдавна прегоря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Vedrin (Ясен Ведрин)

Любовта е свята връзка! Когато опънем въжето - разбираме дали някой държи другия край! Благодаря за искреността в стиха ти, само с нея се шинират мечтите!

2013-08-26T15:04:22+03:00
estrellaangel (Естрея Ангел)

Без излишните и така омразни за мен пресилени, лигави комплименти, ти споделям, че си от хората в този сайт, които често проверявам! Поздрави за хубавата творба!

2013-08-26T14:59:18+03:00
blackdahlia (Далия)

Тъжно и истинско !

2013-06-26T15:48:47+03:00
doubt (Ирина)

Това ме разтърси...видях се в огледало запечатих го в сърцето си и ще си го чета преди заспиване. Благодаря ти, че го сподели. Страхотно чувство зася в мен!

2013-06-26T00:06:33+03:00
rozza (Радка Миндова)

Кой знае...

2013-06-11T14:58:04+03:00