9 июн. 2013 г., 17:43

От толкова години

906 0 10

 

 

                                     От толкова години обич трупах

                                     и вече исках някому да дам!

                                     На твоята врата в нощта почуках,

                                     ти беше вътре – наранен и сам...

 

                                     Не ми отвори, нито ме покани

                                     във твоя свят, макар че беше сам!

                                     А аз сънувах цъфнали поляни

                                     и посред тях – усмихнат, влюбен дом...

 

                                     Там често готвех супа за утеха,

                                     шинирах счупените ти мечти,

                                     празнувах заедно със теб успехи

                                     и силно вярвах, че това си ТИ!

 

                                     Сега... ти ме потърси! Ще отворя,

                                     но нямам нищо да ти подаря,

                                     не знам дори какво да ти говоря –

                                     сърцето ми отдавна прегоря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е свята връзка! Когато опънем въжето - разбираме дали някой държи другия край! Благодаря за искреността в стиха ти, само с нея се шинират мечтите!
  • Без излишните и така омразни за мен пресилени, лигави комплименти, ти споделям, че си от хората в този сайт, които често проверявам! Поздрави за хубавата творба!
  • Тъжно и истинско !
  • Това ме разтърси...видях се в огледало запечатих го в сърцето си и ще си го чета преди заспиване. Благодаря ти, че го сподели. Страхотно чувство зася в мен!
  • Кой знае...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....