От топлината ми вземи
четейки "Студено ми е..." от Романтик
Студено ти е,
а изгаряш,
във вените
кръвта ти се смрази.
Ела...
Гушни се в мене
и от топлината ми
вземи!
Трепериш в мрака
изоставен.
Приятелю,
подай ръка!
Не искам сам и
тъй нещастен
да те посрещне
вечерта.
Затуй до тебе
ще приседна.
Цигара?
Ето...запали!
Дали над теб и мен
съдбата
все някога,
ще се смили?
Дали душите
ни са грешни,
че обладава ги тъга?
А може би са
толкоз вечни,
щом сила черпят
от това
да пазят свято
любовта си
дори дъхът
им да гори...
Отдадени докрай
на обичта си,
забравяме
за себе си дори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
