24 сент. 2006 г., 01:38

От топлината ми вземи

894 0 12
четейки "Студено ми е..." от Романтик


Студено ти е,

а изгаряш,

във вените

кръвта ти се смрази.

Ела...

Гушни се в мене

и от топлината ми

вземи!

Трепериш в мрака

изоставен.

Приятелю,

подай ръка!

Не искам сам и

тъй нещастен

да те посрещне

вечерта.

Затуй до тебе

ще приседна.

Цигара?

Ето...запали!

Дали над теб и мен

съдбата

все някога,

ще се смили?

Дали душите

ни са грешни,

че обладава ги тъга?

А може би са

толкоз вечни,

щом сила черпят

от това

да пазят свято

любовта си

дори дъхът

им да гори...

Отдадени докрай

на обичта си,

забравяме

за себе си дори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих Лъки! Поздрав за теб и за човека вдъхновил те да го напишеш!
  • голямо е сърцето ти, Роси! поздравления за това стихотворение.
  • Много, много хубаво! Поздравления!
  • Здравейте всички!Благодаря ви за коментарите!
    Христо,от собствен опит знаеш,че четейки и вниквайки в съдържанието на някои текстове се раждат други.
    Поздрави!
  • Невероятен стих, Роси!!!
    Грях беше да седи като коментар. Благодаря ти, че го предостави на много хора да му се насладят!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...